.png)
Липса на интерес към науката и необходимостта от иновации
Интересът към научното образование е широко изследван в средите на педагогическите науки през последните години, и голяма част от тези изследвания (Bybee и McCrae 2011, P. Anderhag и др. 2014, изследванията PISA, Palmer и др. 2017) показват намаляване на интереса на учениците към STEM областите. Това положение е тревожно както за образователните специалисти, така и за политиците и научната общност, тъй като то влияе на ориентацията на младите хора към научните професии, което е от съществено значение за поддържане и развитие на научните и технически изследвания и иновации в нашето общество.
Особено в началното училище, научното образование е от съществено значение за насърчаване на природната любознателност на децата и подготовка им за задълбочено разбиране на света около тях. Ето защо е важно да ангажираме учениците в науката от ранна възраст. Науката дава възможност на децата да задават въпроси, да изследват, да експериментират и да развиват своето критично мислене. Тези умения са от съществено значение в съвремения свят (Romero et al.) и могат да бъдат приложени във всички сфери на живота.
Един от факторите, които допринасят за липсата на мотивация в научното образование, е необходимостта от иновации в образователния процес. Традиционните уроци, базирани на лекции и повтарящи се упражнения, бързо могат да станат скучни за учениците. Когато учениците не участват активно в процеса на обучение, те могат да загубят интерес и мотивация. Затова е от съществено значение да се въведат интерактивни и ангажиращи образователни методи, като практически опити, образователни игри и групови проекти, за да се поддържа интересът и да се стимулира любознателността на учениците, което прави обучението по-интерактивно и ефективно.
Освен това е необходимо да се разработят програми, които позволяват на учителите да приложат тези нови подходи, като представят своите педагогически интереси и приложения в учебните дейности. Проектът Mimesis е едно от решенията, които се предлагат на учителите за иновации в научния подход чрез интегриране творчески съдържания.
Преходът от STEM образование към подход STEAM
Обучението по научните, технологичните, инженерните и математическите науки (STEM) дълго време е било считано съществено за подготовката на учениците за предизвикателствата на съвремения свят. Все повече педагози обаче признават важността на интегрирането на изкуството (A) в това обучение, което е довело до появата на подхода STEAM.
Интердисциплинарният подход STEAM (науки, технологии, инженерство, изкуства и математика) има за цел да "подкрепи интереса на учениците към науката и технологията и да развие техните творчески способности за решаване на проблеми" (Kim & Kim, 2020) и така да "увеличи ефективността, увереността и интереса на учениците към научното обучение" (Baek et al., 2011). Това стимулира креативността, иновациите и критичното мислене на учениците, като им позволява да правят връзки между видимо отделни области на знание.
Подходът STEAM има много предимства за учениците. Като интегрира изкуството в STEM обучението, подходът STEAM насърчава учениците да използват творчеството и въображението си за решаване на сложни проблеми. Той също така им предоставя възможност да развият умения за комуникация и сътрудничество, като работят по интердисциплинарни проекти. Тези умения са от съществено значение в съвремения професионален свят (ключови умения за 21-ви век, Romero et al.), където работодателите търсят хора, които са способни да иновират и да се адаптират бързо на промените.
Освен това подходът STEAM позволява на учениците да видят точните и технологичните науки от различен ъгъл. Като интегрира изкуството и творческото обучение, той прави тези науки по-лесно достъпни и стимулиращи. Накрая, подходът STEAM готви учениците да се справят с предизвикателствата на бъдещето. Като ги подтиква да мислят творчески и да приемат комплексния подход към ученето, той ги подготвя за кариери в области като технологични иновации, дизайн, медии и много други.
За да се приложи подходът STEAM, е от съществено значение да се преразгледа начинът, по който се преподават научните, технологичните, инженерните, математическите предмети и изкуство. Следва да се стимулира сътрудничеството между учителите от различните предмети, за да се създадат интердисциплинарни проекти. Учителите трябва да имат достъп до нови инструменти, включително технологии и мултимедийни средства, които да направят обучението по-интерактивно и ангажиращо. Освен това, е необходима специфична обучителна програма, за да се развият компетентностите, които подпомагат използването на тези нови ресурси. Това ангажиране със съдържанието и педагогическия подход може също така да бъде съчетано със систематична работа в училищните пространства, за да се предостави по-голяма гъвкавост на учениците да експериментират свободно. Създават се условия за автономност и нови форми на оценяване, които позволяват на децата да погледнат своето обучение от нова перспектива.
Mimesis, създаване на конкретни връзки между науките и изкуствата на сцената
Обучението в наука и изкуства дълго време се смятало за две отделни области, но в действителност, ако са тясно свързани, те могат да помогнат взаимно на учащите се, както подчертава подходът STEAM. Интегрирането на науките и изкуствата в образованието предлага множество възможности за обогатяване на ученето с нови познания, идеи и методологии. Като свързват научните концепции с изразните форми на изкуството, учениците се насърчават да изследват двете области по свързан и задълбочен начин, като добавят и личен и емоционален компонент.
За да се приложи тази интердисциплинарност на практика, е необходимо да се преразгледа начинът, по който се преподават предметите. Учителите могат да сътрудничат помежду си, за да създадат интердисциплинарни проекти, които интегрират науките и изкуствата, като например включване на елементи от художествен дизайн, за да се комуникират визуално привлекателно резултатите от научен експеримент, докато художествен проект може да включва изследване на научни концепции за творческо вдъхновение.
В рамките на проект Mimesis, ние се стремим да изследваме този подход на ниво педагогически инструменти. Освен просто съчетаване на научен и художествен учебен материал, проектът изследва как сценичният компонент, включващ емоции, ритъм и движение на тялото, може да се използва за изследване, илюстриране и разбиране на научни концепции. Проектът акцентира върху способността да се предоставят на учителите ресурси и обучение, необходими за интегриране на изкуствата в тяхното обучение.